Санторини

В близкото заведение за гирос управителят обича да се заговаря с повечето клиенти, показвайки завидно владеене на множество езици. Е, полиглотските му способности се увеличават заедно с броя на изпитите бири, но това не тревожи ни най-малко слушателите, които се забавляват с неговите истории. Той има двойно гражданство – от Гърция и от САЩ, но за съжаление жена му и дъщеря му са само с гръцко. Пътувал е много, обича да споделя за приключенията си, но най-много му доставя удоволствие да възхвалява родината си. Не пропуска да отбележи, че именно гърците са измислили театъра, философията и математиката. В този момент влиза хубава руса жена, която си поръчва обяд. Управителят насочва вниманието си към нея и се мъчи да познае откъде е. Германия? Не. Швеция? Не? Норвегия? Не? И така нататък... След още няколко опита той се предава. Тя се засмива и казва, че е бразилка.

Всяка година остров Санторини привлича хиляди туристи от цял свят и дори извън сезона, трудно се намират места за спане. Макар азиатците да преобладават, също така се срещат доста испанци, англичани, араби и др. Уличките по Калдерата са изпълнени предимно с влюбени двойки, правещи си снимки за спомен. Не случайно това място се е превърнало в един от символите на Гърция.
Някога островът се е казвал Kallístē, в превод – "Най-красивият", което не е далеч от истината. Красивият вулканичен пейзаж, на фона на Егейско море, заедно с умението на гърците да пазят и извличат полза от заобикалящата ги природа, прави Санторини едно от най-приказните места. Белите хотелчета и сините църковни куполи украсяват повечето магнити и пощенски картички, които туристите носят на своите близки. 

Зародиша на историята му се намира в средата на архипелага. От старото пристанище организирани групи потеглят с корабче към горещото възвишение, някога кратер на вулкан. Малкото островче, образувано от потъването на земята, е непригодно за живот и единствените следи от човешка дейност са пътечките към върха, колибките за входна такса и почивка и самотното бяло параклисче, контрастиращо на черния пейзаж. Природата все пак е успяла да си пробие път на изолираното късче от острова и част от територията му е покрита със зелени и червени пролетни килими. Единственото нещо, показващо вулканична дейност, са пушещите скали в центъра на кратера и горещите извори за къпане.

След обиколката хората се връщат на старото пристанище и, за да се приберат, трябва да се изкачат по дългата стъпаловидна пътека, извита на серпентини. Тези, които искат да си спестят качването на над 800-те стъпала, могат да използват лифта или, вниквайки още по-надълбоко в гръцката атмосфера, да наемат магаре от станцията.

Пристанището се намира точно под столицата и най-голям град на острова, Фира. Безкрайно любезният и отзивчив хотелиер обяснява на гостите си, че тук всеки може да намери това, което му трябва – ресторанти, хотели, дискотеки, туристически агенции, автобуси, коли и скутери под наем и т.н. Говорейки отличен английски, прави кратко разяснение на всички забележителности, като започва от Калдерата (Казанът), високите западни скали, подобни на фиорди.  По нея минава една дълга пътека свързваща няколко от живописните градчета, като стига и до Иа – най-известното измежду тях.

(източник на снимката: Satelite)

Тръгвайки по нея, човек минава през множество хотели, където стаите вървят от 1000 до 3000 евро, заради гледките, на които всеки може да се наслади, потопен в басейна. През пролетта повечето от тях още не работят, а правят ремонти и пребоядисват стените в искрящо бяло. Сградите са много нагъсто, свързани със стъпала, които се вият в противоположни посоки, примамват туриста да слезе по-надолу, но накрая свършват с врата, която изглежда сякаш води към нищото.

Градовете преливат като вълни един в друг, а зад тях морската пяна от тяхното разбиване се увеличава. Най-високо се издигат църковните куполи, които често са украсени с черен вулканичен камък. Освен типичните малки параклиси, кули издига и католическият манастир както и огромната бяла църква във Фира.

Макар Иа да не е по-различен от другите градове, разположени на Калдерата, залезът там е най-красив. Трудно се намира място за снимане в златния час, тъй като всички пътеки са пълни с туристи, като някои са се покатерили дори и на стените. Светлината, постепенно от златна преминава в оранжева, а после и розова, докато небето не стане тъмно синьо и слънцето отсъпи място на нощта. 

Светлините на хотелите и ресторантите се увеличават и островът става отражение на звездното небе.

Ако се качим на най-високата точка, Пиргос, ще видим, че Санторини не е много голям. Въпреки това там можем да намерим всичко и то на една ръка разстояние. Всеки, който се вълнува от история и съвременна архитектура, може да отиде в комплекса Акротири, където тези два елемента са отлично съчетани. Древният град е изчезнал след изригването но вулкана, но е останал запазен, също като Помпей. Когато е разкопан, учените се сблъскват с проблем, а именно – как да го предпазят от разрушаване. В началото е изграден заслон с прости метални рамки, които в последствие ги обявяват за канцерогенни заради ръждата, образувала се от влажния въздух. Тогава се обявява конкурс за нов проект. Находчивият архитект
Н. Финтикакис предлага да се комбинира целта на заслона зедно с проекта на Европейския съюз за експлотация на възобновяеми източници на енергия. Той използва философията на Аристотел, че природните тела зависят от баланса на четирите природни елемента, и създава едно биоклиматично убежище за древния град Акротири.

Разкопките са покрити с 3 акра почва, която едновременно запазва топлината вътре и хармонизира с околната среда. Валежите, които падат на тази територия, осигуряват нужната вода. Прозорците със северно разположение се отварят нощем автоматично, като охлаждат и проветряват комплекса. Стъклата им са със специално покритие, които предпазват от слънчевата радиация.

В непосредствена близост до Акротири се намира Червеният плаж, който е една от предпочитаните летни дестинации. Той е по-малък в сравнение с Черния плаж, наричан така заради вулканичните камъчета, с които е покрит.

Ваканцията свършва доста бързо, сякаш изгубена в множеството опити да се заснеме всеки отделен елемент. Едва когато перките на витловия самолет се задвижат, се събуждаме от дълбок сън. Докато излитаме, си мислим, че трябва задължително да се върнем, но не с фотоапарат и пътеводител, а с бистър ум и отворени възприятия. За да се усети истинската красота на остров Санторини, а и не само неговата, трябва да оставим настрана туриста и да влезем в ролята на истинския пътешественик.