Вършец

На първи февруари 2015 година заминах заедно със своите родители за Вършец. Досега не бях ходила там и не знаех какво да очаквам. Предния ден съобщиха по новините, че  е имало ураганен вятър  и е нанесъл много щети. Още когато навлязохме в града, забелязахме много паднали дървета. Мъжете поправяха покривите на къщите, а жените чистеха дворовете. Времето беше мрачно, навъсено, тъжно след тежката буря. Реката беше буйна и неспокойна.

След като се настанихме в хотела и обядвахме, отидохме на разходка. Насочихме се към парка.

       Там хората режеха опасните дървета. По една от пътеките се виеше малко поточе, сякаш танцуваше. Шарени листа покриваха земята като килим. Счупени клони спъваха невнимаващите минувачи. 

След като излязохме от парка, минахме по улицата на чинарите. Голите дървета зъзнеха на студа и сякаш плачеха заради сполетялата ги беда. Много от къщите бяха останали без покриви. Хората бързаха да се върнат при семействата си и да се подготвят за понеделника.

На следващия ден седяхме предимно в хотела. Чак вечерта излязохме на разходка. Слънцето вече бе залязло. Облаци закриваха звездите и луната. Прозорците на къщите не светеха. Мракът бе покрил всичко с черната си пелена. Ресторантите - празни. Отвреме навреме минавеше някой човек, бързайки да се прибере. Вечерта бе тиха, спокойна, но някак тъжна и зловеща. Реката все така продължаваше да тече буйно. Отдалече се чуваха котки, чието мяукане раздираше нощта. 

Но вторник бе различен. През нощта явно бе валяло сняг и той се бе натрупал върху земята. Дърветата бяха облечени с бяла премяна, улиците застлани с пухкав килим. Реката сякаш течеше по-бавно, за да се наслади на гледката около нея. Някои хора ходеха напред-назад и се поздравяваха весело. Други отиваха за минерална вода.  А паркът? Паркът изглеждаше като от приказките. Там сякаш и животните се бяха събудили от зимния си сън и всичко танцуваше. Снегът проблясваше като тайнствена магия. Небето отразяваше щастието на земята. Стара Планина седеше гордо и пазеше града. 

И чак тогава видяхме истинския Вършец. Град изпълнен с желание за живот. Град, излязъл от приказките. Град на щастие и красота.

Пожелавам ви да го посетите някой ден и да се наслдите на неговото величие!