Един ден във Велико Търново

Повечето туристи отиват в Търново,  разглеждат Царевец, смятат, че са видели всичко и си тръгват. Но извън крепостните страни се крие един красив град. В тази статия ще опиша един мой ден в старата столица и ще разкажа за страната й, за която малцина знаят.

Търново пази невероятни места. Още древните народи са гледали на него като на красив и преуспяващ град. По времето на Асеневци мястото процъфтява и достига връх в своето величие. После, по време на османското владичество, търновци не се отчайват и продължават своето развитие  Децата се обучават, развиват се занаятите. Строят се нови къщи, които украсяват града като шарени мъниста.  

Улица "Гурко" е чудесен пример за скрития чар на Търново. На нея са разположени красиви възрожденски къщи. Мънички улички като ул. "Тунел" се появяват между сградите неочаквано и откриват път към някоя съседна пряка. От другаде изникват малки стълбища и водят незнайно къде. Невероятно е как всички тези пътища се преплитат, като че ли играят някаква игра. Те заобикалят някои къщи, покрай други просто минават, а трети водят от една сграда към друга. Разхождам се и наблюдавам плетеницата от улици и стълби. Често погледът ми попада на  паметника на Асеневци, който се подава между някои къщи, покрити  с бръшлян. Той се издига величествено и пази града...

(ул. Тунел)

(паметник на Асеневци)

Продължавам нагоре и виждам Царевец, но за него ще ви разкажа малко по-късно. Минавам от лявата стена на крепостта. Долу, край реката, забелязвам църквата "Св. 40 мъченици". Тя е построена на брега на река Янтра и я наблюдава. Църквата е доста внушителна. Построена е от Иван Асен ІІ след победата в битката при Клокотница или така поне пише на старата колона. Влизайки в църквата, погледът ми попада именно на нея. Тя дава сведения за историята на сградата. Поглеждам надясно и виждам символичния гроб на Асен ІІ. Макар и тленните останки да не лежат там, под капака струи някаква магическа светлина. Отмествам поглед и, обикаляйки първата част на църквата, разглеждам символичните гробове на Кубрат, Аспарух, и Омуртаг. Срещу последния се издига известната омуртагова колона. Продължавам във второто помещение на църквата и виждам гроба на архиепископ Сава и цар Тертер. Над тях са поставени части от старите стенописи, запазени и реставрирани. Третото помещение от храма не е чак толкова внушително. Връщам се в първото и разглеждам иконостаса. Макар и тленните останки на повечето царе да не лежат в църквата, усещам духовете им. Отдясно Аспарух коленичи пред баща си и целува ръката му. Отзад Омуртаг се разхожда и въдворява ред над България. Отляво Иван Асен ІІ седи на трона си и от него се излъчва величие и мощ. Бавно излизам от църквата, развълнувана от разигралите се пред мен сцени. Забелязвам гроба на още един цар, който изглежда е бил по-висок от своите роднини. На капака пише "Цар Калоян". Разбирам от информационната табела, че това е истинският гроб на владетеля. И тогава го виждам. Духът му се изправя от гроба и застава пред мен. Макар историците да твърдят, че е изглеждал страшен и велик заради ръста си, не мисля, че това е причината. Действията му срещу Латинската империя и приносът му за страната се носят като ехо из цяла България. Не снажната фигура е помогнала на делата му. Делата му са тези, които са изваяли образа му, силен и величествен. Калоян ме поглежда. След това отива към реката и изчезва...

(църквата "СВ. 40 мъченици)

  

(гробът на цар Калоян)

Денят се изнизва, настъпва нощта.

"Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!"

(из "Хаджи Димитър", Христо Ботев)

Втори март е и ще представят "Звук и светлина" - красиво шоу, което показва Царевец от нова гледна точка. Всеки бърза да си намери място. Хората се бутат в опит да застанат на по-добра позиция. Тогава, макар и с леко закъснение, камбаните започват да бият. Всички замлъкват. Червен прожектор бавно осветява църквата на върха - червено за тежкото минало. Синьо - символ на славата. Редуват се и други цветове, които разказват историята на Търново. Два лазера светват от камбанарията, които приличат на пътеки - пътят на българския народ през вековете. Отдалече се чува музика. Пред очите на всички се редуват красиви и величествени картини. И накрая идва кулминационния момент. Всичко спира. След секунди хълма лумва в златни цветове. "Многая лета" звучи отнякъде и допълва величествената картина. Минало, настояще и бъдеще се събират в едно. Слава и величие се излъчва от хълма. Мястото е вълшебно, но всичко свършва...

Настъпват секунди гробна тишина. Изведнъж някой започва да ръкопляска. Другите последваме примера му. Гордост се надига в душата ми. Никой не трябва да пропуска този велик момент!

  

В тази статия ви представих Търново от три гледни точки - малките улички и възрожденски къщи, църквата, която се крие зад Царевец, но не отстъпва по величие, и крепостта през нощта. Надявам се да съм ви показала красотата на града и ви пожелавам да го посетите и да го видите през моите очи!

Лека вечер!