Виена. Как да обиколим всичко най-важно за три дни?

Виена е един от най-хубавите европейски градове. По време на пролетната ваканция имах възможността да го посетя. Впечатлих се от динамичния начин на живот. Всяка сутрин виждах хора, бягащи за здраве. Други пък отиваха на работа с колело, минавайки по строго определени велоалеи. Трети използваха някоя от петте линии на метрото, за да посетят забележителностите на града.

Ние използвахме най-често четвърта линия. За две спирки стигахме до Карлсплац. Когато за първи път отидохме там, църквата Карлскирхе веднага привлече погледа ни. Тя се издигаше високо и със своите гравирани колони изглеждаше внушително. Построена е в бароков стил в чест на лечителя Карл, живял по време на втората чумна епидемия в Австрия. Карлскирхе е символ на надеждата, която единствена е крепяла болните хора в онези тежки времена.

Когато влязохме в църквата, останахме без дъх. Бих казала, че заплащането за входа е напълно заслужено. Първото нещо, на което попадна погледа ми, беше олтара. Над него бе поставен златен орнамент с формата на триъгълник - символ на Бог. Ярки лъчи струяха от него. Каменни ангели охраняваха олтара. Мраморни колони държаха църквата. Цялото великолепие и мощ на божията сила бяха събрани в Карлскирхе. В средата на църквата имаше асансьор. С него се качихме до средата на църквата. После следваха стъпала, водещи до купола. Докато се изкачвах по тях, ми направиха впечатление стенописите. На едно място бяха изобразени ангели, горящи книги, а на друго - земята обгърната със златен обръч и отгоре стоеше Божият кръст. На няколко места около прозорците видях, че хората са хвърляли монети. Докато разглеждах всичко това, не осъзнах кога бях стигнала горе. Точно на върха на купола бе изобразен белият гълъб - символът на надеждата. Но друго привлече погледа ми. От прозорците се виждаше Виена. Не Виена. ВИЕНА! Оттук тя изглеждаше толкова голяма. Краищата й се губеха в далечината. Сградите бяха подравнени, в покрайнините се виждаха небостъргачи. Само в центъра самотно се извисяваше църквата "Свети Стефан". Нямах думи. Макар мрежи да покриваха прозорците и гледката да не беше ясна, това беше достатъчно да разбера, че за няколко дена няма да успея да разгледам града. 

От Карлсплац използвахме първа линия на метрото и точно за една спирка стигнахме до Стефансплац. В подлеза се носеха миризмите на най-различни видове храни. Едно от най-хубавите качества на Виена е, че почти на всеки ъгъл се продава кебап. Това са питки, в които има месо, картофи и какво ли още не. Може да засити човек за доста дълго време и е много вкусно. 

На излизане от подлеза първото нещо, което видях...бяха хора. Цели тълпи, които се движеха към мен и имаше голяма опасност да ме отнесат. Затова човек трябва да свикне с бързото темпо на града. Но на Стефансплац това е невъзможно. Защото, когато най-накрая излязох от подлеза, се заковах на място. Започнах да отстъпвам назад, защото погледът ми не можеше да обхване всичко. Знаех, че "Свети Стефан" е голяма катедрала. Но в действителност, тя беше огромна. 

Катедралата е построена в готически стил и може би затова излъчваше студено величие. Малки кулички изграждаха четири по-големи, които някога са служели за наблюдателници. Когато ние бяхме там, реставратори почистваха черното, което се е натрупало по стените през вековете. Това издаваше и възрастта на катедралата.

Накрая влязохме. Отново първата ни реакция беше да ахнем. Ако можех да запаметя всеки един орнамент, всяка една статуя, която украсяваше мястото! Имаше един огромен орган и един по-малък. За наш късмет точно тогава попаднахме на богослужение. Един от свещениците свиреше на малкия орган. Седнахме  да се насладим на обстановката. Мелодията се носеше из целия Божи дом и буквално усещах как тя достига до небесата. Тук хората се свързват с Бог чрез силата на изкуството. И Той им отвръщаше като пускаше светлина през красивите витражи на църквата. За първи път в живота си виждах витражи на живо. Не бяха много впечатляващи, но създаваха приятна обстановка. Знам, че катедралата би трябвало да внушава у човек, че той е нищожен пред Бог, защото по време на строежа църквата е била предвидена за тази цел. Но сега хората правят всичко възможно, за да докажат, че това е място, където човек може да открие помощ. Колкото и туристи и вярващи да има в нея и независимо от това дали си католик или православен християнин, или пък дори и да си мюсюлманин, там всеки може да ти покаже светлината и да ти посочи правилния път - пътят към доброто. 

Наложи се да излезем от църквата, защото денят щеше да свърши. Поехме по една от главните улици, но за съжаление на мога да произнеса името й. Бяхме са насочили към Дома на пеперудите. Това представлява един огромен парник, в който има всякакви видове пеперуди. Когато оставихме нещата си на входа и влязохме вътре, попаднахме в джунгла, в която сигурно бе 30 градуса. Разхождахме се по тесни пътечки и наблюдавахме пеперудите. Имаше сини, които почти не се задържаха на едно място. Имаше и едни, които се наричаха "совешко око". Те бяха "по-общителни" и една от тях даже ми кацна на блузата. На излизане видях, че в нещо като стъклена кутия имаше какавиди както и една огромна червена пеперуда. Тя беше най красивата, която някога съм виждала.

Излязохме и продължихме към следващия ни обект. За целта минахме през парка пред Дома на пеперудите. Там студенти лежаха на тревата и учеха, деца си играеха, докато родителите им ги наблюдаваха. Прекосихме един огромен булевард и се озовахме на нещо като площад. В средата се намира статуята на Мария Тереза. На изток и запад се издигат 2 сгради близнаци. В едната се помещава художествената галерия, а в другата - природоисторическия музей.

Влязохме само в музея. Интериорът е доста впечатляващ. Огромно мраморно стълбище, големи статуи на някои от най-видните учени и разбира се, не на последно място - експонатите. Зали с обяснения за сътворението на земята, минерали, 3 зали с препарирани птици и още толкова с риби. Грамадни мечки, моржове, същества, които дори не бях предполагала, че съществуват. Но най-интересните неща бяха динозаврите и  залата за еволюцията на човека. Скелетът на най-дългият динозавър, живял някога, заемаше около 20 метра. До него възстановка на Ти-рекс плашеше и забавляваше децата. В залата, посветена на еволюцията на човека беше най-забавно. Имаше компютърни ефекти и можеш да се заснемеш как вървиш зад неандерталци! Или пък да ти направят снимка и да видиш как би изглеждал като хомо еректус или какъвто си избереш вид от човешката еволюция.

На последната снимка съм аз, изглеждаща като хомо еректус.

И последната спирка за деня. Кое е по-хубаво от това да видиш Пратера? Да видиш Пратера през нощта! Първата линия на метрото ни отведе директно до една от най-често посещаваните дестинации. Отдалече се виждаха две виенски колела - старото и новото. Качихме се на старото и имахме възможността да разгледаме целия Пратер отвисоко - водни пързалки, голф, влакчета на ужасите, забавни къщи, колички и повръщалки (така наричам приспособленията, които те въртят нагоре и надолу). Щом се стъмни съвсем, целия парк лумна в най-различни светлини. Така мястото изглеждаше по-тайнствено, по-магично. Създаваше впечатлението, че ще ни отведе в някоя приказка. 

  

Ако посещавате Пратера, не може да пропуснете да видите най-малката държава в света. Не, не Ватикана, а Кугел Мугел. Не, не си го измислям. Това е една голяма сфера-къща, намираща се в края на парка. Историята й започва миналия век. Човекът, който си построил "държавата" започнал да печата собствени пари, но го изправили пред съда. Въпреки това го оневинили. Естествено, това не е оригиналът на Кугел Мугел, а копие, но поне ще можете да прочетете законите й отвън (ако разбирате немски).

Вторият ден посветихме изцяло на Шьонбрун - резиденцията на Хабсбургите. Красива сграда с много помещения, в които дълги години са живели владетелите от тази династия. Австрийците се бяха погрижили добре да ни представят мястото. Чрез електронния гид си представях как Мария Тереза седи в стаята, посветена на японското изкуство и съзерцава красивите стени със златни орнаменти. Видях как Моцарт прегръща императрицата в знак на благодарност. Наблюдавах как Сиси Баварска часове наред реше косите си пред красива тоалетка, а после излиза да спортува. Представих си как Наполеон лежи в една от спалните на един от най-красивите кревати. В друга 11-те деца на Мария Тереза си играят щастливо и безгрижно, а самата тя стои в любимата си стая - Стаята с огледалата. За съжаление, мога да ви покажа снимки само отвън, защото не даваха да се снима отвътре. 

След като го разгледахме отвъртре, поехме по правите алеи, които водеха до фонтани, езерца, лабиринти и...зоопарка. Задължително трябва да посетите най-стария зоопарк в Европа. Там има аквариуми, в които плуват скатове, шарени риби и медузки. В терариуми може да видите гущери, крокодили или страшни тарантули и змии. Фламинги, папагали, бухали и сови озвучаваха зоопарка от различните му краища. В центъра коалите спяха, а пандите се хранеха с бамбук. На сянка си почиваха големите котки и малки кенгурата. По клетките се бяха увесили малки сладки маймунки. На едни камъни малки пингвини се радваха на вниманието на хората, а вътре седяха големите кралски пингвини. Точно до тях бялата мечка се беше разиграла със своята играчка, за разлика от хималайските мечки, които мързелуваха върху една люлка. Два пауна свободно се разхождаха из зоопарка. Носорогът споделяше обяда си с газелите. Слоновете нервно се въртяха. Тюлени се хапеха взаимно, а костенурките се хранеха спокойно (на снимките костенурките изглеждат малки, но в действителност са огромни). Накрая влязохме в един  терариум, където слушахме песните на малки птички и внимавахме да не ни отнесе някой прилеп. За първи път видях рафлезия - растението с най-голям цвят. Това е най-хубавият зоопарк, който съм разглеждала!

Малките кенгура

Шарените риби

Грамадните костенурки 

Изморена лъвица, наблюдавана отдолу

Бебе пингвин

Бяла и хималайска мечка

Прилепи

Рафлезия

Към края на деня отново поехме по правите алеи на Шьонбрун. Дърветата, все още голи, бяха подравнени както отгоре, така и отпред. Стигнахме до фонтана на Нептун и продължихме нагоре към Глориете - нещо като арка с панорама отгоре, за която всички твърдяха, че е безсмислена. Но пък е красива. Изкатерихме се по пътеките, по които хората бягаха за здраве всеки ден и седнахме на тревата. Оттук се виждаше целия град. Починахме си от обиколките и се наслаждавахме на гледката.

Вечерта отидохме с метрото до Дунав. Наблюдавахме спокойната река и минаващите по нея кораби. От едната страна имаше батути върху самата река. Разгледахме и мексиканската църква. Е, тя не се казва така, но я наричат по този начин, защото е разположена на Мексиканския площад. 

На третия ден отидохме до Хундертвасер-Кравина хаус. Историята започва, когато възлагат на архитекта Кравина да създаде еко къща. Той моли Хундертвасер за помощ, като декорира сградата. Резултатът е доста впечатляващ - всеки прозорец е с различна украса, дървета растат от покрива и от балконите, няма нито един прав под в цялата къща, а странни криви колони седят между етажите. Подобна на тази е и Кунстхаус (Къщата на изкуството). Там седнахме на обяд и си поръчахме вкусно tarte flambée - френско-немско традиционно ястие, наподобяващо пица. 

Разходихме се, минахме покрай обсерваторията Урания, гледахме маратона, в който участваха над 42000 човека от 29 различни националности! А в метрото една баба с проходирка се прибираше уморена, тъй като и тя бе участвала в маратона! Бах впечатлена от желанието на всички хора - млади и стари да спортуват активно. 

Минахме  покрай кметството - красива готическа сграда, която бе отворена заради фестивал на колелата. Уникални витражи, интересна светлина и невероятни орнаменти - това ми направи най-силно впечатление. А отвън хората се забавляваха, пиейки бира и наблюдавайки акробатични скокове с колела. 

Към края на деня отидохме до Щадпарк. Може би това най-много ми хареса във Виена - парковете. Там хората си контактуваха спокойно, а децата не си цъкаха на телефоните, а си играеха свободно. В езерцето патки си плуваха, а една старица ги хранеше. Статуи на някои от най-известните композитори се издигаха в парка. Най-интересната беше тази на Йохан Щраус-син, тъй като цялата е позлатена.

Отдъхнахме си в една бирария срещу парка. Ако ходите във Виена, задължително минете през една такава. Също така не забравяйте да пробвате виенски ребърца! Това е задължителна част от обиколката в австрийската столица. 

 Ребърцата, които се опитахме да изядем с баща ми в един ресторант

Всяко хубаво нещо си има своя край. С голямо съжаление си тръгнахме. Влакът за летището постепенно потегли. Когато излезе на открито, видях залеза. Слънцето осветяваше пътя ни до летището. Това бе последния поздрав на Виена. После тя изчезна в далечината.