Мусала

Мусала. "Пътят към бога" - това в превод означава името на най-високия връх на Балканския полуостров. Със своите 2925 метра надморска височина заема 7 място сред европейските гиганти.
Решихме да изкачим Мусала третата събота на август. Точно този месец е най-подходящ за изкачване на планини. Температурите на високите върхове достигат до 12 градуса. Приготвихме спортни обувки и топли дрехи. Заедно с още двама души потеглихме към Боровец с колата. Ходенето на планина е най-забавно, когато е споделено с приятели!
От Боровец взехме лифта, който стига до станция Ястребец за 20 мин. Докато седяхме в кабинката, наблюдавахме стръмната пътека под нас. Отстрани се издигаха високи иглолистни дървета. Напред се виждаха големите хълмове и върхове на Рила.
Слязохме от лифта и тръгнахме по една равна пътека, водеща към хижа "Мусала".

(Една от многото красиви гледки в планината)

След около час стигнахме хижата, където седнахме за обяд край езерото. Именно там се запознахме с Оскар - игрив голдън ретривър, който се накисна в езерото без да го интересува колко е студена водата.

Колкото и да го викаха стопаните му, кучето продължаваше да стои в нея. След около 10 минути излезе  и опръска всички около пътеката, включително и нас. Чу се хоров взъглас "Ооо!". А Оскар продължи със своите стопани към върха. Така направихме и ние. Веднага след хижата следваше стръмен баир, който изкачихме малко трудно. Продължихме по една пътека, която минаваше близо до друго езеро. То беше невероятно синьо и чисто като сълза. 

След около 30 минути ходене в далечината видяхме заслона в подножието на Мусала. Още толкова време ни трябваше да стигнем до него. По пътя за съжаление видях боклуци: шише, кенче от бира. Към всички хора, които ходят на планина - прибирайте отпадъците си! Природата няма ръце да изхвърли пластмасата, с която я задушаваме. 

Близо до заслона имаше извор, от който течеше бистра студена вода. Имаше цяла опашка, за пълнене на бутилки. Уморени, влязохме в постройката, където пихме чай от билки, набрани от Рила. Там се запознахме с млад баща и неговата осеммесечна дъщеря, тръгнали на поход в планината. Тази среща, както и чаят, ни дадоха нови сили, за да продължим напред към последния етап от прехода. Той беше кратък, но стръмен и ни отне около час. Спирахме няколко пъти за почивка. Всички ние тайно си мислехме, че няма да успеем да стигнем върха. Но от срам никой не посмя да го каже и така продължихме напред със стиснати зъби. Повечето хора вече слизаха, но всички те ни казваха: "Давайте, съвсем близко сте!" Тази морална подкрепа ни помогна и скоро изкачихме най-високия връх на Балканите. Гледката беше...невероятна! Братовчедка ми сподели, че ако се протегне малко, сигурно ще достигне небето. Предполагам, че е права. Там беше и Оскар, който споделяше всеобщата радост.

Сложихме печати на туристическите си книжки (Мусала е под ном. 80) и отново пихме чай. На излизане от хижата баща ми извика: "Ела да видиш торнадото!". Торнадо?! В далечината наистина се виждаше нещо, приличащо на такова. Някои хора смятаха, че е облак, но аз не бях виждала облак, който за секунди се спуска до земята и се вдига.

Не знам какво беше точно, затова споделете мнението си за този природен феномен. 

Но освен с него, се сблъскахме и с още един. На слизане с периферното си зрение видях, че нещо просветна. След секунда чухме и ужасяващия тътен на мълнията. Тя падна толкова близо до нас, че някои дори усетиха звуковата вълна. Всички замръзнахме на място. Погледнахме се взаимно да видим дали всички са наред, след което забързахме надолу уплашени.

По обратния път се насладихме на красотата на Леденото езеро, което отразяваше ясно хълма над него.

На връщане почти не сприрахме. Бяхме толкова въодушевени от постижението си, че не усещахме умората. Единствено си починахме до хижа "Мусала" като пак ядохме край езерото. То беше спокойно и бистро, в хармония със заобикалящата го среда...

В лифта с братовчедка ми седнахме така, че да гледаме отдалечаващия се връх. Бях горда с нея, че за първи път изкачва връх и то най-високият. Заедно постигнахме една малка победа. А за награда Рила ни показа своите страни - опасната, но и красивата.