Зимна приказка

17 януари 2016 година

Обилни снеговалежи...

Температури под нулата..

Не излизайте, освен ако не е наложително...

Днес ми се наложи да стана рано, да изляза навън и да отида до училището ми - олимпиада по български. Когато се събудих, си помислих, че нямам никакво желание да излизам от топлия си дом в осем сутринта, неделя. Но положих всички усилия, слязох долу, отворих вратата и...О!

Озаглавих публикацията неслучайно Зимна приказка, защото това бе първата мисъл, която мина през главата ми. Клоните на дърветата, улицата, колите бяха завити с дебел снежен юрган. Бял сняг! В София е голяма рядкост да видиш толкова много чист сняг. Обикновено цветовете му варират от кафяво до жълто. 

След олимпиадата накарах родителите ми да излезем на разходка. И чуйте сега красивата приказка:

 Имало едно време един изключително мръсен град, облечен с бели премени. 

Мъжете нахлупвали тежките си калпаци и излизали навън.

   Срещали се с роднини и приятели и си бъбрели.

Жените им излизали на разходка.

И сядали да се насладят на пейзажа.

През това време децата им играели на криеница...

...измежду снежните преспи,

беряли плодове, с които...

...оцветявали балоните си в червено.

След това всички деца...

...и възрастни се хващали под ръка...

...и отивали да гледат вечерното представление.

Край